Душата ми премазана скимти.
Вървя, а болката във мен свисти.
Толкова съм наранена от безчувствие!
От подлост! От коварство! От злина!
Упрекват ме, че съм емоционална!
Че не гледам леко на света!
А, нима не трябва да е винаги така?
Може всички да кървят! Щом си добре,
щом не кървиш - всичко е наред!
Че, приятелят ти е съборен и пребит!
Че някой плаче в ъгъла превит!
Че някое животно стене!... ...