Надеждино поле XVIII

Nov 28, 2009, 12:22 AM

Poetry » Odys and poems

434 0 2

ХVІІІ

Звездите една подир друга
изгасват в небесния свод.
А утре тук тракторът с плуга
ще тегли бразда на възбог

към бъдеще още неясно
от минало, вграждано в храм,
във който с дедите безгласно
общуваме, слушайки псалм...

– Виж, дядо, на изток се съмва
тук огънят веч не гори,
но чудната приказка тръгва
и в утрото пак ще звучи!

Зората разпалва рубини
отсреща в скали от корал
и слънцето – алено – дивно
изгря над планинския дял.

Лъчите си то на ветрило
разпръсна над земната шир,
погали ни нежно и мило
и угара сгря най-подир.

Оми си очите на извор,
на извор Надеждин се спря,
а после ефирно и мирно
усмихна се и ни огря...

( Следва )

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

rarebird (Весислава Савова)

2009-11-28T15:26:37+02:00

Каква хубава метафора! Поздравления, Рудин. Чакам следващата част, макар и да ная, че е последна.
liviq (Здравка Бонева)

2009-11-28T12:00:05+02:00

Великолепно написана поема.Моите адмирации!