Надгробен камък с моите имена
Букет от чувствени безцветни рози
във вазата пред входния портал.
Преди да вляза, някой проговори.
Безцветна бях и аз във цветна длан.
Гласът се стрелна от небето, синьо - не,
безцветно бе и то в този ден.
(- Спасителю,
светът се срина, жаждата прокле ме,
оцет да вкуся, кисел и солен.)
В прегръдките му се намерих чиста,
новородено малко пеленаче,
заситено от кърмата гъста,
в постелята усмихнато сукалче.
Прощавайте, приятели, роднини,
възкръсвам с усмивка на уста,
непозната през земния път и години,
със бляскав ореол и крила.
Отгоре гледах плочата смирено
и букета от изкуствени цветя.
Букви и числа в гранита издълбани -
надгробен камък с моите имена.
27.08.10
© Николина Милева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Букет от извиращи постоянно усещания, свежи мисли в красива музика...това е стихът ти. Усмихна ме, разкошно е!
-
Силно и оригинално поднесено!
Поздравления! -
еее Благодаря, Галя
-
И на теб Галя
-
Интересно - следващото поред стихотворение е моето "Епитафия" - как толкова не популярна тук тема се е групирала Поздрави за стиха!
-
Привет,Весе
-
Исе, да...сега живея втори път. Поздрави
Нели, не се напъвай, няма смисъл. Поздрави и на теб -
Ники,прероди ли се...Пак тъжно и много силно изпълнение!Поздрави от мен!
-
-
Бога ми, не успях да проумея това съчетание:"от чувствени безцветни", макар че се напъвах
ако беше изкуствени безцветни - иди дойди... -
Възрастта не определя усещанията, просто помага да се разграничават. Поздрави, Румпел
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
