Надмогна есента
Надмогна есента сърцето ми.
Загледах се през рамо към мечтите.
Прости ми, че поисках си за малко
парченце от забързаното твое време.
Поисках да прелитна със листата
и вятърът да ме посей до теб.
Да се облегна, като миг, на твойто рамо.
Да се усмихнеш с мисълта за мен.
Със капките дъждовни по лицето
да те погаля с топлата си длан,
да стана песен, бликнала в сърцето,
и всичкото си мое да ти дам...
Затичах се с усмивка да те срещна.
Букет от обич носех във гръдта.
Мечтаният ми ден във здрач прелива,
а теб те няма... надмогна есента.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
красива поезия...красива си, Джейни...с обич.
-
Букет от обич!!! Отново красив стих!
-
Жени, стхиховете ти носят винаги някаква специфична светлина, дори и тъжните!
Прегръдка! -
"Със капките дъждовни по лицето
да те погаля с топлата си длан,
да стана песен, бликнала в сърцето,
и всичкото си мое да ти дам..."
Букет от нежност!Много е красиво Джейни! -
Разкошно, макар и да изразява тъга. Много ми хареса!
-
"Затичах се с усмивка да те срещна.
Букет от обич носех във гръдта."
!!! -
Много е хубаво!Има обич!Добро утро!
-
И в есента се раждат цветя!
Има и багри цветни, красиви.
Само повярвалите в любовта,
вият букети- мечтания живи!
Прегръщам те!
Вярвай! -
Букет от обич!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
