Надничай в душата ми с обич
Надничай във мен, със обич надничай...
започни от очите ми... пъстри вселени.
От дните ми грижите нежно събличай,
за мен ги превръщай... в детелини зелени.
Надничай във мен, във мислите влизай...
като полъх от бриз, глътка свежест бъди.
Тъгата във тях търпеливо изтривай,
за мен ги превръщай... в щастливи сълзи.
Надничай във мен, разходи се в сърцето...
там поседни, пулсът му див усети.
Нарисувай ми изгрев, жарава в небето...
само за мен... през този огън мини.
Надничай във мен, в душата ми скитай...
за ръка ме води в свят от дръзки мечти.
Прегръщай ме топло и нежно обичай...
с чувства от страст, до залеза с мене бъди.
Надничай във мен, със обич надничай...
остави ме в очите ти все да се губя.
В сърцето си всичко на мене наричай...
тогава в душата ти... знай ще се влюбя!
11.03.2021г.
© Теодора Атанасова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Чудесно внушение има това стихотворение!💟 Нека обичта никога не извръща поглед от теб и те прави много щастлива, Теди!💟💋💖
-
Много нежно и хубаво!
-
Хубаво си го казала, Теди.
Поздравление!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
За мен любовта е динамика, действие, ритъм... жив организъм, необичащ скуката.