НАДПИС НА КИТАЙСКАТА СТЕНА
... и понеже животът ме забърка по-як от бетон,
и ми вкара в душата безпощадната си арматура,
ни веднъж не подирих из бурите кротък заслон –
и ги срещах по-здрав от самата Байкушева мура,
блага сенчица стелвах на всеки попътен добряк
и глупеца провождах със присмех, или мълчаливо,
и в дланта на клошарина пусках по някой петак –
да си купи патронче руска водка или светло пиво,
усвоих радостта – да мълча и в щастливите дни,
и да си ги изпращам без печалната думичка сбогом,
оцелявах! – в безброй нежелани словесни войни ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up