Понеже съм важен, колкото всеки от вас,

понеже си нямам идея в какво.

Реших да напиша нещо, вместо да го кажа на глас

и ето какво всъщност е то...

Аз имам искри - достатъчни да запаля пожар.

Но защо ми е  тази сила, когато вече всичко гори

и какво са мойте искри

пред запалени факли в очите на хората,

пред всички изгарящи погледи...

Срам ме е, но само от мене си.

Вие защо сте втренчени?

Нали ви казах, аз съм като вас!

Съществуването ми няма си смисъл.

Но ще му купя, то заслужава.

А вашето?!

С какво, госпожо, сте по-различна от крава?

А говорите сякаш ви идва отвътре.

Любовта ви е толкова искрена.

Стискате пръстена, надебелявате,

за да не се изхлузи, но всъщност се пръска

на малки златни парченца,

а вие подрусвате бузи, мъжът ви напуска.

И да, той се бори за свобода си.

Но, всъщност, мечтае за курви,

за съседката, кльощава, дето е

на шестнайсет, мечтае пак да е първи.

Бик за разплод, нали ви казах!

А вие, как умело се кръстите.

Заради тази така усъвършенствана техника

първи ще сте - веднага, щом пукнете,

горе ще има дори червен килим,

това, че сега се наливате с джин,

не ще се брои.

Непрестанно завиждам ви!

Че сте толкова истински,

но дали това, че сте гей, не е някак банално.

Да, разбирам, обичате едри мъжаги,

а не от ония нежни педерастчета.

Но, всъщност, не ми пука.

Защо ми разказвате?!

Да, да. Знам, свобода.

Бъдете какъвто си искате.

Обаче, защо се получи така,

че сексуалността се превърна

в любима тема за разискване?

И, да, знам - любима ви е онази пета симфония.

„Чета толкова много книги, че даже не ги помня!”

Но всъщност предимно стоите с чаша кафе,

с вестник в тоалетната, а после нямате време,

любимите реплики са ви:

„Не ми дреме!”;

„Работа, срещи, нали се сещаш?”;

„В момента съм много напрегнат.”;

„Усещаш ли как съм изнервен?”;

„Пфф, тоя как ме ядоса!”;

„Видях една луда да се разхожда боса”.

Тази, последната, по-скоро е рядкост.

А той... той искаше просто да чука

поредната, която заблуди, че е мегабогат.

Че е с връзки в мафията, магнат,

 имал познат депутат.

И как това изведнъж се превърна в качество,

което жените ценят?

  - Ебаси, госпожо, защо ми писахте двойка?

  - Защото, младежо, разбрах, че сте участвал в тройка

  с моята скъпа дъщеря, която аз, разбира се,

  до последно ще смятам за девствена.

   - Всъщност беше четворка, но аз исках петица!

  В книжката де, ако ви изчукам,

  ще ми напишете ли шестица?

  - Ама, разбира се, но да си остане между нас.

  Имате шанс и при колегата, той е педераст.

  - Не, мерси!

А вие, знам, че магазинът е ваш.

Постигнал сте толкова много.

Изплащате заем, глава на семейство сте,

но защо ме гледате толкова строго?

Защо не ми кажете "Заповядайте!",

аз ще ви кажа "Мерси!".

Сигурно е заради качулката

или е заради разбитите ви мечти.

Не сте искал да се жените за първата.

Или любовта направила ви е сляп.

Като малък сте искал да станете космонавт,

после - писател, учен, богат.

Сега ми завивате сирене в амбалажна хартия.

Виртуоз сте в сметките наум.

Пресмятате дали ще успея да ви набия.

Казвам ви "приятен ден";

ако бях на ваше място,

може би щях да се самоубия.

И всеки ден разглеждам

милиони като нас -

разхождат се,

уникати сме,

но само понякога.

Даже в редки случаи

така и не успяваме

да се отличим от тълпата.

Просто се мразим,

вместо да се наблюдаваме,

да се изучим,

да бъдем по-добри,

вместо да страдаме.

Но надали.

Така сме били още преди да сме се родили.

Възпитани сме да сме сами, борбени, с повече сили.

Гнили отвътре и с много бодли.

Душата ми спи, дано не се събуди,

в този свят, в който добрите ги смятат луди.