Swetyl (Светозар Петров)
31 5
May 8, 2009, 5:54 PM

Наемници 

  Poetry » Other
651 0 2

В далечината армия станува,

железен звън на мечове се чува.

Войници кръстят се, молитви казват

и тръпки страшни всекиго полазват.

И лъч на слънце щом изгрее,

знам, че река от кръв ще се излее.

Воини... от страх сковани,

ще отварят смъртни рани...

Спете... вие сте бойци,

ала сте слепци

в живота

и воювате,

защото

плащат ви мизерната заплата,

носите във себе си разврата

на поредната война!

Спете, сладък е сънят.

Утрешният ден на клетост сива,

нека във съня ви ви убива.

Нека станете бездушни

роби, на убийството послушни!

Нека!

© Светозар Петров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Някои хора сигурно се чувстват по-силни,когато "спят"...Животът е борба...
  • защо нека? ако човек има собствена вътрешна борба, тя си е негова, ако иска да се превърне в знаме- да го направи - кой ще го последва - това е вече друг въпрос....
Random works
: ??:??