Jan 11, 2009, 6:32 AM
Наесен
Запали в сърцето искрата голяма,
за обич сънувана, страстна, желана.
Пропъди тъгата от стара раздяла
и пусна в сърцето ми птицата бяла.
Ти беше за мене желания пристан,
във тебе намирах аз истински смисъл.
Но тръгна остави ме с убита любов,
самотна, ранена в света тъй суров.
Отиваш си, тръгваш, не казваш и дума,
а в сърцето ми плахо, опъната струна.
За тебе тя свири прощалната песен,
защо ли, защо ли те срещнах наесен...
за обич сънувана, страстна, желана.
Пропъди тъгата от стара раздяла
и пусна в сърцето ми птицата бяла.
Ти беше за мене желания пристан,
във тебе намирах аз истински смисъл.
Но тръгна остави ме с убита любов,
самотна, ранена в света тъй суров.
Отиваш си, тръгваш, не казваш и дума,
а в сърцето ми плахо, опъната струна.
За тебе тя свири прощалната песен,
защо ли, защо ли те срещнах наесен...
© Силвена Петкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
краят е направо супер!да защо ли се срещаме наесен само?браво ,пиши!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
П. Петрова