Sep 24, 2013, 8:52 PM

Нафора за грешници 

  Poetry » Love
474 0 2

 

 

 

– О, тя е правила любов! –

мълвяха мокрите паважи.

Дъждът след нея е готов

да я последва в ада даже.

 

Да бъде звънка капка мед,

по устните ù да притича,

щом нечий непознат сонет

тя се осмели да срича.

 

– Как стъпя само! – лекокрил

след нея този свят върти

любовен пищен муселин.

И хлопват зейнали врати.

 

Надзъртат, кипнали от гняв,

съпруги сънни или лелки.

На мускус блика аромат

от още топлите постелки.

 

– О, тя е правила любов!

Морал и догма в шепа прах

натика с кратък благослов

анатемосаният грях.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Бъди, мила, е, подминават се
  • Не е за вярване да се подмине такъв стих!!!
    Темата не е нова, но майсторлъка е баш в това - в самобитността на представянето...

    С каква лекота и финес си го казала!!!

    БРАВО, Валя!!!
Random works
: ??:??