Качил се на върха той,
толкова нагоре,
че пустата скала не може веч да се стесни,
превърната в игла, започна него тя да пори,
и ето че разпръсна го и стана на трески.
И после втори, трети,
всички там напират,
само че върхът е остър даже за един човек.
И както си умираше, разцепен,
Александър
видя под себе хълмове, високи кат нозе,
и там щастливи хора – ...