Май стигнахме до предела?
И типично по женски,
и типично по рибешки
(знаеш, че това ми е зодията),
и типично по моя си начин
аз не виждам да има посока реката
нагоре!
Гъсти буки,
трева,
жадно свела глава над брега,
едри перести лапи
протяга живовлякът
и комари,
плахо скрити в тревата
(мъже!)
или лакомо смучещи
(женски!),
хлопатари
по склоновете
под боровете...

А реката?
Тя плиска бели пени
по грейнали камъни.
Тя отива надолу!
Тя се гони
със блестящите
капки промяна,
и е винаги тя!
Никога - в две посоки!