тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
Jul 10, 2010, 4:52 PM

Награда 

  Poetry » Phylosophy
454 0 1

Загубила своята просека,

душата чезне и много страда,

застинала вода е, но не плаче,

очаква своята награда.

 

Да види устремна ли е водата,

да чуе шеметния плисък,

да усети на живота кръговрата,

дете да се роди, да плаче.

 

Тя иска там, в облаците, горе

да скрие прошка и блага дума,

да се оглежда в техния прозорец -

проблеснала пътека и утеха.

 

 

© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Често страдат душите ни, загубили посока и надежда!
    Път винаги има, трябва да отворим сетивата си и да вярваме, да се надяваме!
Random works
: ??:??