В навечерието на 24.05.
по традиция се връчват
наградените книги за предната година.
Бях един от поканените да присъстват
на този престижен ритуал.
Видях. Литературната награда
и то за цяла творческа година
е 300 лева. Толкова се пада
на някоя среднощна „балерина”
и то за час кълчотене на кола.
За 300 лева никоя фолк-дива
не би изпяла даже два бемола!
Видях как те поемаха щастливи
изписания приз на грамотата
и пликчето с измъчената сума.
Познавам ги – най-висшата отплата
за техните творби – е честна дума,
изказана от жури, от читател
или, чрез тези тук, аплодисменти.
На тях им е противна суетата
и тях не ги вълнуват алименти...
Писателят – поет, е тънка струна
която може лесно да се скъса...
Той знае, че не му е фен Фортуна
и думата – живот, е твърде къса...
Той знае, че това – да си писател
е щастие, оплетено в страдание.
И неговият ветропоказател
е неговото себеотрицание.
На сбирката в книжарницата малка
присъстваха тридесетина души...
Не както, ако беше вой на чалга...
Тогава тука щеше да запуши...
Две камерки все пак запаметиха
събитието. И това е нещо.
И най-накрая всичко свърши тихо
без пълни чаши с тостове горещи...
Това е положението. Днеска
царува философия по-нова.
Не знам каква е, фалш или гротеска...
Но знам едно: „В началото бе слово!”
20.05.2011г
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.