Открадни ми очите, за да виждам, когато
онзи, Другият, в тях се оглежда.
Открадни и ръцете ми, за да милвам снагата ти,
натежала от топла надежда
преди срещата с Него. Открадни ми нозете,
да те нося, когато отмала
след любовните ласки е стопила сърцето ти.
Открадни и сърцето ми, спряло
като прашен часовник, забравен в килера.
След това ги хвърли... Нека птица
се нахрани, когато уморена намери
потъмнелите мои зеници.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up