Бездънното, вечно око на небето
е вперило поглед във хората-мравки.
Роди се човекът, старее и ето,
на гроба му никнат сълзи-незабравки.
*************
Мрак се спуска и бързат колите,
плътно следват ги глъч, шумотевица;
жалко - отсреща вечерят сърдити
той и тя, с любовта-отживелица.
Аз опитвам да вкарам звездите
в стройна, ен-тична бройна система;
не ми се отдава - тела упорити ...