renika67 (Ирена Георгиева)
150 174
Jul 7, 2011, 2:18 AM

Наистина Жена 

  Poetry » Love
800 0 9

През рамото ти гледам пътя,

по който през годините вървяхме,

доволна, че във себе си ме скъта -

жена от мен направи, млади бяхме...

 

Шегуваше се с малките капризи,

за миг дори не се разколеба,

грижовен бе към моите "филизи",

остави ме да разцъфтя...

 

Стараеше се непотребно много

да имам всичко нужно на света,

от всичко най-следеше строго

да си остана истинска жена...

 

Преглъщаше обидите невинни

на мойта ревност, мойта суета,

а туй с годините направи ни единни,

а аз все по-желаната жена...

 

До мене бе във мигове съдбовни,

когато плаках, смях се и мечтах,

от теб чух всички думички любовни

и най-обичана жена аз бях...

 

И пак съм... все така щастлива,

затуй погрижил си се ти...

за тебе сутрин се събуждам по-красива,

в очакване на сбъднати мечти.

 

Затуй усмивката ми е така сияйна,

в живота си за ден не бях сама,

спокойна, че за тебе ще остана

аз най-прекрасната жена...

 

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??