Sep 25, 2010, 10:14 PM

Наивитет 

  Poetry » Other
880 0 3
Наивно си мечтаех, че във тоз' живот
за щастие и радост съм родена!
Небето ще е като ярък, светъл свод...
Ще бъде празнично, красиво, необикновено...
Но ето ме! - стоя на прага на отворена врата,
отвън е светлина, а зад гърба ми - мрак,
не мога сякаш да престъпя тази тъничка черта,
но и не искам да се връщам в мрака пак!
Стоя и гледам, а небето дава знак -
звездите ми намигат с весел блясък!
Към тях аз искам като птица да летя!
Протягам си ръце към Свободата - Ах!... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Късметлийска All rights reserved.

Random works
: ??:??