Да, безразсъдна съм. И уязвима.
Сбирам трошици от чужди трапези.
Но в неуюта на дългата зима,
даже най-дребният жест е полезен:
песничка в утрото - да ме разсъни,
поглед – тъгата докрай да износи,
сила – да свикна с житейските тръни,
стръкче доверие – вместо въпроси.
Рой пеперуди над нощни поляни
тихо си шепнат как те харесвам
и ме разтапят онези мечтани,
но невъзможни с тебе вълшебства. ...