Слепите очи и глухотата
ме превърнаха в щастлива птица,
махах, махах глупаво с крилата,
но от хилядния удар се събудих.
С болката приятелски по рамото се тупах,
и гонехме се, като на игра,
бутах всичко в най-широката фуния,
но мърсотията преля.
Въпреки това, наивността не ме напусна,
и пак размахвам глупаво крила,
изцапана, понаранена,
може този път да полетя.