Един фургон, от слънцето напечен,
обрасъл двор, желязо и бетон
са моят свят. Седя като обречен
край прашния прозорец. Пантеон
от фасове израства в пепелника,
за всяко скудоумно божество
на сивия живот. Отвън ме вика
поредното дебилно тържество
на родната училищна система;
- Началник – вика – дека е мастара?
- Къде ти е главата! - аз простенвам
и паля си поредната цигара. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up