Aug 13, 2009, 8:18 PM

Най-ценното 

  Poetry » Other
607 0 4
Един фургон, от слънцето напечен,
обрасъл двор, желязо и бетон
са моят свят. Седя като обречен
край прашния прозорец. Пантеон
от фасове израства в пепелника,
за всяко скудоумно божество
на сивия живот. Отвън ме вика
поредното дебилно тържество
на родната училищна система;
- Началник – вика – дека е мастара?
- Къде ти е главата! - аз простенвам
и паля си поредната цигара. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Random works
: ??:??