Поглеждаме се сутрин в огледалото
и виждаме как времето изтича,
а искаме отдавна да е спряло то,
повярвали, че можем да обичаме!
Със стихове, в които парят думите,
бродираме в пространството живота си,
а мислите ни бдят по пълнолуние
да сбъднат любовта на донкихотовци!
В реалността, без думи поетични,
са чувствата естествени и свежи,
а зад вратите скучното приличие
съблича си ненужните одежди! ...