Някога беше повече от най-добрия ми приятел -
ти беше слънцето, луната, пролетният дъжд.
Ти върна във деня ми светлината
и стана животът ми рай изведнъж.
Аз всеки ден се будех със усмивка
и срещах изгрева открита пред света.
Каляската ми веч не беше тиква -
момичето разцъфна във жена.
А рамото ти ставаше по-твърдо,
намирах там опора, топлина...
ала за обич вече беше късно -
във любовта аз бях останала сама. ...