— Не връхлитай в покоя на бялата стая,
нека спи болестта във листенце от здравец,
ще сънува, че облак над нея ридае
и в зелената лодка далеч ще отплава.
— Там е мама, а нейното име витае
и не помни кое е, защо е дъждовно.
Ще го кажа на здравеца в тъжната стая
и на Господ, защото е първото слово.
— Ще го кажеш щом утрото пак се усмихне.
Мама вече сънува как тичаш към нея.
— Обещавам да бъда невидимо тиха,
ала искам да видя, че мама добре е. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up