Най-големият дар

Jan 7, 2008, 10:02 PM

Poetry

641 0 5

Ето, тръгвам пак, мамо,
да мина през стръмни поля,
на вратата с тъга те съзирам
как жално скланяш глава!
Да, тръгвам по пътя безкраен
да диря за мен топлинка,
защото гори да обича
мойта млада душа...
Нарамила тежък товар,
срещам хорската злоба и фалш...
лъжа се, че сън е всичко...
то било кошмар! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Най-големият дар

Want to read more?

Random works