нашето най-голямо мълчание
е когато крещим от болка
виждах - ден след ден
как все повече избледняваш
овехтяла снимка в рамка
а дървоядите стенеха всяка нощ
с все по-мътни ириси
от изпразването на отлитащите мигове
за теб спираше часовникът
дано успееш навреме
да си спомниш как ухае пръстта,
а не бе забравял ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up