На любовта си сянката аз вграждам
във стих, за да остане вечно жива.
Извайвам я със ненаситна жажда –
невероятна, умна и красива!...
И вярвам искрено, че в редовете,
за всеки влюбен нещичко ще има -
като звезда сред думите ще свети,
ще вижда всеки своята любима!...
Щом казват, че вграденото умира,
чрез сянката строежът здрав остава,
какво тук толкоз има да избирам?
Да, нека любовта ни надживява!...
А днес, сега, за нея аз ще дишам!
Ще й се радвам, ще й пея песни!
Най-хубавия стих ще й напиша!
Светът е с нея приказка чудесна!...
© Роберт All rights reserved.