Jul 7, 2015, 10:33 PM

Най-истинското битие 

  Poetry » Love
916 0 2
Очакван, жаден, ненаситен,
прониквам в твоя женски свят!
Ти, огнена, с очи ме питаш
защо очите ми горят!
Задъхан влизам в твоя храм,
за грешките да се покая...
задълго съм и глух, и ням,
и чезна в ласкава омая!
И моля времето да спре,
защото вече съм оттатък,
в най-истинското битие–
на любовта и красотата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Random works
: ??:??