Aug 26, 2016, 4:36 PM

Най-изкусителният плод 

  Poetry » Phylosophy
442 1 0
До статуята - златната на Буда
в Банкок - духът ми прелетя.
Коленичила, пред нея шепна:
Как на алчността ти устоя?
В слуха ми отеква ехо вековно:
Съхрани ме бронята на обичта.
Надежди засявах аз неуморно,
поях със вяра, хранех с доброта.
Светло и тихо е, молитвата моя
лети над света. С пръсти ловки
ловя пеперуди с крилца пъстри,
дар жив за Буда - пърхащи сърца. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гюлсер Мазлум All rights reserved.

Random works
: ??:??