Заспиваш... В бледата прегръдка на нощта,
в очакване на миг, когато
поемаш пак по вярната следа
и път - към жаркото си лято.
Заспиваш... В бледата прегръдка на нощта,
очаквайки ме - тиха и незвана...
Запомнил името ми на жена,
която в теб открива... светлината.
Заспиваш... В бледата прегръдка на нощта.
И в своя сън ще ме потърсиш плахо.
Ще бъда в него ромон на река,
и най-желаната прегръдка на... луната.