Oct 22, 2007, 11:38 AM

Най-красивата истина 

  Poetry » Other
831 0 10
Сравнявах те със сутрешна роса,
покрила с ласки жадната земя.
Сравнявах те с усмихнатата дъга,
която никога не закъснява да разсее сивата мъгла.
Сравнявах те с пролетта,
съживяваща света, както ти - моята душа.
Сравнявах те с водата,
отвсякъде обгръщаща ме, покоряваща, пречистваща.
Сравнявах те, опитвах да те разгадая,
преди сама да осъзная,
че всъщност търся доказателства,
че ти си истина... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Атанасова All rights reserved.

Random works
: ??:??