Аз забравям за хорските приказки.
С бързината на лъч в тъмнината.
На душѝ не угаждам – от ниските.
И подрязвам из дъно крилата им.
Не намирам с очи изкушения.
И не търся. Та ти съвършена си.
Моят свят и съдбовно спасение.
Сбъднат блян на сърце, украсено.
Имам белези грозни по дланите,
недокосвали толкова хубост.
Ти си нежност, лечима за раните.
Най-красивата, влюбена лудост! ...