В тъмната, студена стая,
стоя самотна и ридая.
Плача и проклинам аз деня,
в който ти остави ме сама!
Деня, в който всичко свърши,
за миг живота ми довърши!
Душата ми болезнено рани.
Сърцето ми не спира да кърви.
Сълзи в очите нямам вече,
а ти си тъй далече.
Искам само да те видя
и само това дори ми стига! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up