Протестен ден дойде отново.
Тълпата бързо се рои.
А ярост и обидно слово
във въздуха горещ кънти.
Голяма част от тях го мрази -
един обикновен човек.
А негов дълг е да ги пази...
Нима си мислят, че е лек?!
Усърдно данъците плаща,
работи като черен роб,
и във реалност като наш'та,
навярно, тъй ще е до гроб.
Той би дошъл да протестира,
но трябва да е днес на пост!
Сърцето във юмрук събира
и тръгва пак към Орлов мост!
Жена му се тревожи вкъщи
дали и днес ще е ранен,
в тълпата всеки му се мръщи -
та той е нищо... и кретен!
Но първо него ще потърсиш,
щом безнадеждно е, нали?
Дори и посред нощ набързо
ще дойде, за да те спаси.
Ще кажете: "Нали му плащат!",
но кой ли плаща за смъртта?
А раната му най-боляща -
че все го няма у дома...?
Не знае нощем колко пъти
ще тръгне ей така, от дълг...
Живот, изпълнен с кръстопъти -
семейство, здраве, сън и... смърт!
***
А зверовете в парламента
се хапят за парче кравай...
С тях се борете, не с човека
със дълг да бъде Полицай!
© Любимата All rights reserved.
Хубава гражданска поезия!
Поздравявам те!