Dec 22, 2011, 11:42 AM

Най-мили мой 

  Poetry » Love
1102 0 1

Куп писма в електронната кутия
и всички почват с твойте имена -
от стари спомени меланхоличен полъх
на отминалите любовни времена.

И всички носят мъничко от теб,
запечатали със символ мисли твои,
нежен поглед, топла длан, усмивка -
съхранили тебе, мили мой.

Но аз не те искам съхранен
във лист - екранно-виртуален,
а да те виждам всеки ден
усмихнат или буреносен, но реален.

Да, реален. Толкова ли много искам?
Макар в реалния живот да се правим непознати
и презиращи дори...
знам, любовта е сляпа,
любовта не декламира, а мълчи.

Пиша, трия и се самозалъгвам -
та ти дори няма да прочетеш тези редове.
Защо тогава пропилявам толко часове
със спомените си да се обърквам...

© Криста All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много тъжно,преоткрих себе си,защото и аз така пиша и знам ,че той няма да ги види.Поздравявам те за прекрасния стих!!!
Random works
: ??:??