Най-накрая влюбих се. Във себе си.
Цял живот пилях се все за някого,
плувайки в морето си от ереси,
дето съм пикала срещу вятъра.
Касичка от днес ще е сърцето ми.
Почвам да спестявам. От обичане.
И поемам пътища неведоми -
мен да срещна, в точка на пресичане.
Няма да събирам разпиляното.
То е път. За нищо го не давам.
Без уроците от извървяното
няма как напред да продължавам.