Най-после свободен

Земята ме прегърна. Тъмнина.

Студено е! Прегръдката не топли.

Остана горе цялата тълпа

с фалшиви сълзи, и със тихи вопли!

Реших и го направих! Е,сега

съдете ме! На мене ми не пука!

Но сам реших-не искам светлина!

Май, че по-добре ще ми е тука!

Около мене ангели летят.

Пляскат със крила и песни пеят.

В моя път със мене ще вървят!

От този миг със мене ще живеят!

Дали сега щастлив съм? Ами да!

Проблемите от мене са далече!

Сега съм тук и имам свобода!

Горе бях отхвърлен и обречен!

Свободен съм и много съм щастлив!

Със ангелите пея и играя!

Не стига горе да си само жив!

А с гордост трябва да дочакаш края!

Годините за миг ще заличат

следите ти оставени след тебе!

Е, може някога да споменат,

че бил си нужен! Бил си ти потребен!

И след това отново свобода!

Търсена и толкова желана!

Далеч от там, от грешната земя!

Далеч от „Разпни го“, и от „Осанна“!

17.03.2021 г.