Най-синьото вълшебство
На Петя Дубарова
Ти спря със длани полета на гларуси,
с копнеж, стаен в най-сините предели.
В косите с дъх на сол вибрират радости,
ветровете тайни в топъл плен отвели.
Разтапят се нюансите на словото
в океан от детски слънчеви мечти.
За миг дъхът открадна ти махалото
във хаоса на житейски глъбини.
В душата си забоде миг от болката –
задрямал спомен с трепет морско син. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up