НАЙ-СВЕТЛАТА ЖЕНА В КВАРТАЛА
... в кварталната библиотека прелиствах Александър Блок,
в миг влезе ти с походка лека! – и чух изящния ти ток,
красива, утринна, тъй бяла! – чак томчето си изтървах! –
най-светлата Жена в квартала, те гледах, непривично плах,
с косици, вързани със шнола, и блузка с диплено жабо –
поседна с книжица на стола, коя, не помня? – май, Рембо,
смален зад рафтовете с книги край роклицата ти от лен,
ятата с летните авлиги развихриха концерти в мен,
сърцето ми в галоп затръска и тихичко си казах: – Ееех! –
разхлабих свойта вратовръзка – и глътка въздух си поех,
и със душица засияла мечтах си с Александър Блок ...