От всички планини за изкачване -
най-трудната избрах,
тая - дето път не виждам...
изгубих се в непреходимата гора.
Търся път към слънцето -
падам, ставам, но все вървя.
Но... така и не излизам от тъмното,
не достигам слънчевата светлина.
Без сили останах да се боря
и бурени вековни да разчиствам;
път за сърцето си да отворя,
път - светъл и истински...
И не зная как да продължа,
не зная накъде да тръгна,
изгубих глас - да викам
в пустото сама
и в тишината да отеква самотно
ехото... от гласа ми...