Най-тъжната жена на мен прилича -
усукала косите си в забрадка,
усмихната, защото е вежлива,
сама за себе си останала загадка.
Най-топлите очи, които гледат
с най-тихата молитва къмто Бога.
Най-тъжната жена дори обича,
макар, че винаги изглежда строга.
Върви приведена, почти като старица,
и вече никога за никъде не бърза,
за някои все още хубавица,
за други - неприлично тъжна. ...