В завоите на дългата мъгла
се губят романтичните адреси,
годините от есени тежат,
забравяш кой си, как си и къде си.
И времето от хвърковат лирик
превръща се в най-верния предател.
Което го е имало преди,
е свършило, простено и изпратено.
И всички равносметки - не сега!
Сега е дъх и крясък, и молитва.
Възможно надделяла над страстта
е всяка мъдрост, дето ни изпитва. ...