Прислони ме, земя, до гръдта ти, която обичам.
Нека синьото бъде отливка на есенен грозд.
Нека легне небето в пръстта и възкръсне в кокиче
като бял и невръстен, измолен от баба Христос.
Нека млъкнат вратите, които ме викат далече.
Разтоварих самара си слънчев от синия път.
На магаренце сиво клатушка се моята вечност,
от която крайпътните есенни храсти цъфтят.
И сега ми е сладко. Мирише на печени чушки
и на хлебна пшеница. Мирише на родна земя.
По ръждивите камъни златните смокове шушнат
и изпиват последните капки от козя кърма. ...