на Бела
На утрото в най-сините етажи,
най-радостното чувство се загнездва,
въпросът идва сам да се разкаже,
избирам, отговорът ми харесва.
А кожата на пролетта сияе
и всяка пъпка расне до вселена,
до най-зеленото е пътят таен,
прошепва ми го, вярва ми на мене.
Прегръщам най-щастливите дървета,
най-тъжните къде, не ги намирам,
зелени капки от любов са, светят ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up