Мама все ме кара книжки да чета.
Татко с цифри тъпче моята глава.
Дядо песничка ме кара да му пея.
Баба иска да съм винаги до нея.
Но ще дойде ден, когато
аз голям ще пораста.
Туй, което днес ме карат,
никому не ще простя.
Майка ми със книги ще осъмва.
Татко ми със Питагор ще спи.
Дядо ми във нота ще превърна.
Баба ми във ъгъл да стои.
Искат все да слушам, за да могат,
да се хвалят с моите дела.
Но не знаят колко ми е трудно,
аз със възрастните да се приравня...
© Валентин Йорданов All rights reserved.