Защо са ми? Защо са ми куршуми?
Аз жива съм, но вече не усещам
ни допир лепкав на обидни думи,
ни полъх нежен на любов гореща.
Защо са ми? И тъй се мъча доста.
Смъртта е сън, една излишна драма.
Тя бърза – скачаш, хвърляш се от моста
и в следващия миг просто те няма.
Сега мълчиш. Очите ти са празни.
Обичаш ме? Намразваш ме вовеки?
Повярвай ми! Словата са заразни.
Мълчанието – то крепи човека. ...