Nov 18, 2014, 12:37 PM
Накратко
нямам граници и очертания
рисувам се сама
по избледнели спомени
и звездни предсказания
поема съм написана в мастило
грешка подир грешка
на всеки тъжен ред
небето в мен е скрило
никога не се римувам
и никога не слагам точка
нямам правила и знаци
губя смисъла си много често
някъде в средата просто спирам
океан съм и преливам с не-та
нямания и морета
от безкрайни липси
и несбъднати безкрайности
океан съм и корабокрушенец
в дълбините си сама се давя
не търся никакво спасение
то само ще ме намери
© Недописана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Изумен съм, че никой все още не е коментирал и оценил това превъзходно стихотворение. А то заслужава най-висока оценка.
Неволно свързах финалните му редове с мисълта на Христос: "И не мислете за утрешния ден...".
Тук авторката ни предлага своята визия:
"океан съм и корабокрушенец
в дълбините си сама се давя
не търся никакво спасение
то само ще ме намери"
Пътят-спасение, както в мистичните даоски текстове, сам открива Избраника си, когато той е готов да бъде намерен. А докато това не стане, той може да лежи на океанското дъно като съкровище и да очаква мига на превъплъщението.
Поздравление, Гергана! Голям талант имаш!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и да, склонна съм да вярвам, че това, от което най-много имаме нужда, само ни намира и винаги идва точно когато му е времето.