Накъде?

Oct 10, 2012, 12:26 PM

Poetry » Love

579 0 2

Сняг засипал е полето,

скреж прозорците закри,

студ достига до сърцето,

тъжно е и нещо те боли.

Седиш във стаята студена,

мълчиш и мислиш за деня,

във който беше любовта родена,

а сега е тъй далечна тя.

Навън е всичко побеляло

и още продължава да вали.

Сякаш времето е спряло

и за топлина мечтаеш ти.

Любовта отдавна те забрави,

морето, чайките и синьото небе,

сякаш съдбата те остави

и се питаш: “Накъде?”

Накъде във този свят коварен,

в който всеки другия топи,

в който сякаш си забравен

с единствен спомен - нейните очи.

Please sign in with your account so you can comment and vote.