totovas (Тодор Василев)
11 11
Oct 3, 2008, 10:14 PM

Накъде? 

  Poetry » Phylosophy
1322 0 4
Прахът разпръсна се по мен
и дишам стонове от злоба,
и ужас впито вкаменен
разтвори майчина утроба.

Очи затварям и проглеждам,
в небивал сън политам.
Мечтите мои пак преглеждам,
стоя и себе си пак питам.

Защо остави ме да скитам?
Да търся себе си, къде...?
Да бродя и да се оплитам
във собствено небитие.

Оплетен в хорските несгоди,
отритнат съм от кой ли не.
От „кучета”, от хора без породи,
от сянка на безбожни гласове.

И прашен тихо оцелявам,
с ръце останал съм поне.
Забравих да се забавлявам...
Накъде съм тръгнал, накъде...?

© Тодор Василев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??