Накъде отивам?
И откъде ще трябва пак да се завръщам?
Какво тук значи един свят, в който
Нещо значи напред без завръщане...
Успокоение?...
Никога няма да се успокоя!
В собствените си страхове,
Докато не разбера, че светът е безкраен.
Всеки въпрос е недостъпен в моят свят.
Въпросите са само път назад...
Затова предпочитам да съм сляп...
Пред каквито и врати да застана,
Ще се чувствам слепец.
Защото отрицанието винаги е било само
жертва на битието...
Церемонии, които всеки трябва да спазва,
Макар че цялото общество ги отрича...
Моят свят...
Моят свят...
Накъде отивам?
И откъде ли трябва да се връщам?...
Предпочитам да съм сънен
И в предвестниците на всеки годишен сезон
Да очаквам пристигането на всяко спокойствие...
© Цветан Бекяров All rights reserved.
Прекрасно стихотворение.
Жив и здрав да си.С обич.